Стигнахме до предварителния договор и началото на голямото чакане. Малко след подписването се оказа, че квадратурата на парцела по нотариален акт, регулация и кадастър се различават значително (около 100 кв.м) и са нужни корекции на държавните регистри. И зачакахме…Дойде пролетта, запяха птичките, порастнаха тревичките – ние чакаме. Дойде лятото, ходихме на море, на Германия (както казва Алекс), на планина. Ние чакаме. Пожълтяха листата, щъркелите отлетяха. Ние пак чакаме. Докато чакаме администрацията да се натутка, аз 10 пъти обиколих света (до Доминикана и обратно), смених работата, написах стотици документи, Алекс проходи и проговори. Ние чакаме. То бяха геодезисти и комбинирани скици, загубени преписки, пенсионирани общински служители, изтекли срокове, рестартиране на процедури, кадастър, други документи. Бях си сложила срок до Нова година и ги давам на адвоката. После си викам – айде до рожденния ден. И аха да се откажа, се обадиха че всичко било готово. Така, след почти 1 година чакане, изповядахме сделката при един много симпатичен нотарус (препоръчан от адвоката) и се сдобих с нотариален акт. Неусетно къщата изпадна от имота – била незаконна и нямало как да се впише. Малък кахър, и без това ще я събарям.
Преди седмица отидохме със семейството да видим какво сме си купили. Влизаме в имота и се разделяме – аз разглеждам двора и крачейки меря, Ади оглежда къщата, а Алекс спи в колата заключена. Докато си крача, виждам съседите. Решавам да се социализирам – отивам и се представям. Съседката, много дружелюбна жена, ме черпи с Пепси (тук представителите на КлиентЪт да се разсеят). И започва един интересен разговор:
аз: “Купихме имота за да може детето да диша чист въздух”
съседката: “А, чист. То тука въздухът през зимата е много мръсен. Като падне една мъгла и като похлупак. А пък отдолу всички като запалят печките и не се диша”.
аз: “Е, зимата ще си живеем в София, като е топло ще идваме да си стоим на двора”.
тя: ” А, то пък лятото като се завихрят едни ветрове, то не може да се стои на открито”.
аз: “Ей там е закътано, там ще си стоим”
тя: “Да ви предупредя. Там живее един огромен плъх. Много е социализиран. Има ей такива големи очи. Да не се уплашите, ако се появи”.
В този момент се чува адски вик. Алекс се е събудила в колата, ама е заключена, а ключът е в мен. Хуквам, отварям и като се разнася един рев – събуди всеки, който се бе отдал на следобедна дрямка в Долни Лозен. Така всички разбраха за нас. Иначе аз разбрах също, че Лозен има активен обществен живот, традиции, празници на открито, първа частна канализация и други важни подробности. С това приключи първият оглед на собствения имот.